История на Тракия

Античната история на областта е свързана с траките, Одриското царство, елинистическата епоха и римската провинция Тракия. Както по времето на елинизма, така и след това - като част от римската империя областта се развива и центърът на областта Филипопол, по-късно наречен Тримонциум, процъфтява. Построени са пътища, античен театър, античен стадион с капацитет 30 000 души, храмове, терми, административни и жилищни сгради.

По Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г.

Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.

По Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линията Мидия - Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война по Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти. По Софийската българо-турска конвенция (1915) България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - Караагач и двата бряга на Марица до устието й. След края на Първата световна война Ньойският договор от 1919 обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г. Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция.

По Севърския договор Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ в Гръцко-Турската война по Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г. След разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия от април 1941 г. Западна Тракия без областта по течението на Марица до октомври 1944 г. е под българско административно и военно управление. След края на Втората световна война, лозанските граници са потвърдени. Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция. В България 26 март - денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части - се чества като Ден на Тракия.




Етнонимът "траки" обозначава многобройното население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море и в Мала Азия. Херодот пише (5–3).

Още преди да е създадена държавата на фараоните в Египет, една тайнствена цивилизация е процъфтявала на територията на днешна България. Земята и носи името на легендарната нимфа Траке - лечителка, гадателка.

Facebook

Разгледай нашата страница!

Портфолио

Загадките на египетските пирамиди

Видео споделяне

Златните съкровища